В първото издание на BreakFast Club за 2017 поговорихме за значението на социалното предприемачество като ефективен инструмент за трансформация на средата на микрониво и как то може да се превърне в проводник на промяната, идваща отдолу-нагоре – тази, инициирана от самите граждани по значими за тях теми.

Гостите ни – Елица Баракова от фондация BCause и Диана Найденова от Обединени идеи за България, споделиха за своя опит в идентифицирането, подкрепата и менторството на социалнозначими проекти, които са дали решения на реални проблеми.

Напоследък терминът социално предприемачество става все по-използван. Определението за „социално предприятие“ варира според  действащото законодателство в различните държави, както и според  традициите в социалния сектор, а в някой случаи такова въобще липсва или не се използва. Според документа „Социално предприемачество и контрол на социалните услуги в България и в Европейския съюз“ на Български център за нестопанско право, „социалното предприемачество е уникално с това, че позволява обединяването на икономически и социални цели в едно, което позволява провеждане на ефективна социална политика и осигурява ефективна подкрепа за социално уязвимите групи на обществото в най-широк смисъл.“

Елица Баракова наблюдава тенденция на разрастване на този тип предприятия – една от пет стартиращи компании се самоопределя като социално предприятие. Младите хора не търсят начин за изкарване на прехраната си чрез реализация в голяма корпорация или на държавен пост, а през задоволяване на личните им социални каузи, които се превръщат в цел, препитание и вдъхновение. Една от инициативите, които насърчават този нов начин на живот, е център Ринкър, генериращ ресурси за социални цели.

Според Диана Найденова „филантропията не е достатъчна за осъществяването на един социален проект“. Ефектът от еднократно събитие е много по-малък от дългосрочните такива. Еднократните събития представляват социална дейност, издържаща се чрез нови и нови дарения, а в България това не е устойчив вариант и в повечето случаи води до прекратяване на проекта. За да подпомогнат дългосрочното развитие на социално значими идеи, от Обединени идеи за България организират форум, фокусиращ се върху устойчивостта. Сменят мисловната рамка, през която младежите да гледат на своя социален предприемачески проект.  Добре е те да мислят как да изкарат пари от своя социален бизнес, ако не заради самите себе си, поне за да реинвестират печалбата в идеята си, благодарение на което проектът да расте и да има реален ефект от начинанието. Добър пример в това отношение са Таратанци, които стартират с нарисувани хорови стъпки по асфалт, а към днешна дата предлагат продукт за обучение по народни танци за всякакви възрасти.

Най-голямото предизвикателство пред социалните предприемачи не е да бъдат социално ангажирани, а да се научат да мислят и действат като предприемачи. По думите на Диана повечето социално ангажирани хора са с хуманитарни интереси и образование, а когато става въпрос за бизнес, е добре да се мисли в посока валидация на продукта на пазара и силните му качества, т.е да се обоснове неговата стойност от търговска гледна точка, а не да се разчита, че той ще бъде закупен само заради социалната кауза, която стои зад него.

Според Елица Баракова социалният предприемач страда от всички основни проблеми на предприемача: недостатъчни подготовка и време за придобиване на умения, неправилна оценка на риска, липса на критична маса от социални предприемачи и развита предприемаческа култура в средата, липса на умения за продажби.

А по какъв начин трябва да се мотивират младите хора, за да се занимават със социално предприемачество? Съществена роля според Диана има образованието – социалното предприемачество е световна тенденция и се преподава в най-добрите университети – Станфорт, Оксфорд, London School of Economics, но все още е по-скоро пренебрегвано от българското образование. Липсва достатъчно информация и в самата предприемаческа среда. Сериозна опора за стартиращи социални предприемачи би бил и един инвеститорски фонд по модела на Eleven и LAUNCHub. Нужно е и по-често да хвърляме светлина върху успешните примери – колкото повече хора видят, че социалното предприемачество може и се случва успешно в България, толкова повече възможности за стартиране на нови инициативи се отварят.

Един такъв добър пример е Заслушай се – продукт, който обслужва и бенефициента (глухите хора) и клиентите (банки, застрахователни компании), които вярват в добавената стойност на продукта и инвестират в него. Предоставя им се механизъм, чрез който те достигат до по-голяма клиентска база, увеличават не само репутацията си, но могат да изкарат и пари от самия продукт. Отговаря се на нуждите и на клиенти и на бенефициенти с един бизнес модел.

Преминаването на компанията на следващо ниво става много лесно, когато моделът е лесен за репликиране. В случая със Заслушай се е точно така – софтуерът, който те използват, може да се преведе на различни езици и да се използва и в други държави.

В края на разговора Елица ни призова да станем членове на форум Социални предприятия в България, където можем да обменяме идеи и да се учим едни от други.

От Обединени идеи за България пък напомнят, че в края на февруари предстои курс по социално предприемачество към Стопанския факултет на Софийския университет, където ще се разглеждат реални казузи, теоретичната рамка, както и анализи на пазара.

 

Статията е публикувана в сайта на MOVE.BG