Времето около празниците посветихме на темата за благотворителността. Говорихме и писахме за многото начини да даряваш, за кампанийното дарителство, за интелектуалното доброволчество, за емпатията. Закономерно продължихме темата и в последното за 2016 издание на нашия традиционен вече BreakFast Club, организиран съвместно с Българския център на жените в технологиите. Погледнахме към мащабната тема за корпоративното дарителство, за да потърсим отговор на въпросите колко и за какво даряват големите компании, какво мотивира избора им на каузи, има ли тенденции в благотворителността, какво освен пари дарява бизнесът и как да разбираме абстрактни словосъчетания като корпоративна социална отговорност.
Гостуваха ни най-подходящите събеседници по темата – Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, и Лора Терзиев, оперативен директор на един от големите бизнес дарители в страната ни – SAP Labs Bulgaria. Модератор на разговора беше нашата Мила Боянова.
Гостите ни очертаха ключови тенденции при корпоративното дарителство, наблюдавани през последните години, някои добри практики, конкретни съвети и основни елементи за добро представяне пред спонсори.
Ако допреди няколко години компаниите са основен играч по отношение на частните инвестиции в обществено развитие и даряват най-много средства за каузи като образование, социални дейности, здравеопазване, екология, култура, в последно време се наблюдава спад в средствата, които бизнесът влага. Това от една страна се дължи на общата финансово-икономическа ситуация в България, а от друга – на това, че в известна степен компаниите поумняват.
Част от решенията на бизнеса за дарителство, които до момента са били по-скоро емоционални, сега се базират на дългосрочни, по-устойчиви инициативи, обвързани с дейността им. Доскоро основна тема особено по коледа са децата в институции. През последните години обаче нивото на разбиране на проблематиката е по-високо – има осъзнаване, че тези деца имат нужда не само от подаръци по Коледа, а от постоянна целогодишна грижа, която да инвестира в техните знания и умения.
Краси Величкова от Български дарителски форум
Все повече компании осъзнават и че парите не са единственият ресурс, с който разполагат. Служителите също са огромен ресурс. Корпоративното доброволчество и изобщо въвличането на работещите чрез различни механизми в каузи, зад които компанията застава, е нова тенденция. Образованието, социалната сфера, културата и екологията са областите, за които се дарява най-много – както пари, така и труд.
Според Красимира Величкова темите за човешките права и демокрацията продължават да бъдат неглижирани от компаниите. „Това са трудни теми, по които продължава да липсва единно мнение в обществото.“ А тъй като компаниите правят благотворителност и инвестиции в социални инициативи и за да градят своя имидж, някои нееднозначни теми автоматично се считат за рискови.
„През 2012 по време на бежанската криза, когато тук имаше над 12 000 души в непригодна среда, много компании подкрепиха тази кауза анонимно. Този проблем стои и до днес. За да може една компания да подкрепи подобна „тежка“ кауза е важно нейното доверие в партньорите й“ – уточни Красимира.
Лора Терзиев от SAP Labs България
На въпроса как избират своите каузи и доколко те са обусловени от предмета на дейност на SAP Labs Bulgaria Лора Терзиев отговаря лаконично: „Целим да подобрим начина на живот на колкото се може повече хора.“
Фокусът на SAP Labs е образованието. За миналата година служителите на SAP Labs имат близо 8000 доброволчески часа, което заслужено им носи награда за най-голям принос чрез доброволен труд на служители. Инициативите на компанията са много и разнообразни – легороботика (в сътрудничество с Работилница за граждански инициативи), активно участие в Европейската седмица за програмиране, съвместна работа с университети. “Опитваме се да покрием ученици от четвърти клас до студенти в четвърти курс с различни инициативи и с участието на наши колеги на абсолютно доброволен принцип, като не изискваме от тях ангажираност в извънработно време. Ние се вслушваме във всяко предложение и се опитваме да го доразвием“ – обяснява добрите резултати Лора.
Инициативата „Back to school” например насърчава всеки служител на SAP Labs да се върне в училището, което е завършил и да разкаже на учениците там какво прави в момента и какви са възможностите, които IT сферата предоставя за реализация и развитие в България.
Как бизнесът намира своите каузи?
За да намират компаниите по-лесно правилната кауза за себе си и служителите й, са важни няколко неща. На първо място, ключово е такъв тип свързване да се възприема и от двете страни като партньорство, а не като обмен на ресурси. Необходимо е партньорите да се познават или да имат време да се опознаят. Важно е също неправителствените организации да са запознати с принципите и механизмите, по които подобен род партньорство може да се случва. В България все още няма единно място, където да се търси и предлага информация за подобни възможности и същетвуващи вече инициативи.
Предизвикателства пред получаването на финансиране
Предизвикателствата пред фондонабирането на една НПО са много и различни. В неправителствените организации често липсва човешки ресурс и адекватна подготовка. Няма хора, които да отделят достатъчно време, за да развият експертиза по отношение на набирането на средства. Фондонабиране по-често се прави от време на време, кампанийно, по спешност. Има обаче прости съвети, които биха помогнали на малки организации при набирането на средства. Ето и някои от тях:
- Бюджетите за корпоративна социална отговорност не са в маркетинг отдела, а по-често в ПР отдела.
- Голяма част от компаниите планират бюджетите си за благотворителност в началото на годината. Затова е нужно да се познават техните срокове и да се кандидатства достатъчно рано
- Хубаво е кандидатстващите да са проучили компанията, да знаят какъв е фокусът й, за да могат да предложат инициатива в този фокус.
- Колкото и да е трудно да се предлагат иновативни кампании, със сигурност има по-голям шанс за финансиране идея, която не е осъществявана вече няколко пъти.
- При кандидатстване е нужна максимална конкретика – организацията да знае какво иска и какво точно ще направи в случай на финансиране.
- По-малко ентусиазъм, повече фактология и тактика. Винаги имайте отговор на въпросите: „И какво от това, че дарявам?“, „Какво следва от това?“, „Как ще бъдат похарчени средствата?“, „Какво ще се промени?“
- И накрая, разбира се, и на въпроса „Каква е ползата за моята компания от това, че подкрепя точно вашата кауза?“
Насърчаване на дарителството сред служителите
Според Лора Терзиев е важно бизнесът да дава стимули на служителите си да даряват. В SAP Labs това се случва с точки, които се дават под формата на ваучери за дарение, а много служители вече даряват всеки месец със заплатите си. SAP Labs също така организира и месец на доброволчеството, в който се дава възможност на всеки служител да се включи в кауза, близка до него самия, но голяма част от тях доброволстват целогодишно и за всякакви каузи.
Проблем е, че обикновено медиите не отразяват добри истории, особено пък с имената на компании. Не само журналистите, но и много от хората като цяло са предубедени към тях, а и към фондациите. Според изследвания на Дарителския форум все още 30% от хората в България смятат, че компаниите подкрепят благотворителни инициативи, защото не знаят какво да си правят парите.
Според Краси Величкова това показва, че и дарителите, и получаващите дарения, са длъжници пред обществото. „Нужно е не само да разказваме повече за това какво правим, но и за мотивите ни да го правим. Вдъхновение, вместо скромност!“
Етичният въпрос
Доколко неправителствените организации имат етичен кодекс? Отказват ли дарения от компании със спорен имидж? Интересуват ли се откъде идват даряваните средства? Това са само част от въпросите, които темата за корпоративното дарителство повдига.
„Има минимум база етични правила, които дарителите трябват да спазват. Например това да не унижаваш получаващия дарения, да имаш изисквания той да прави нещо в твоя полза.“ – обяснява Краси Величкова. В НПО сектора са обсъждани много пъти минимални стандарти за добро управление на получаваните средства, които включват и етични правила. Общоприети вътрешни правила на сектора за подобен тип партньорство с дарители обаче в момента няма.
Въпросът за етиката на даряване и получаване на финансиране стои не само при неправителствените организации, но и при държавните и общински институции.
„В България не само, че този въпрос не се осъзнава като проблем, но и много такива институции използват даренията като скрит инструмент за корупция. Това е факт и е важно ние да го осветляваме и да работим за преустановяването на подобни порочни практики. Когато даряването за публични институции е без ясна цел и отчетност, няма как да е нещо добро – нито за средата, нито за обществото“ – завърши Краси Величкова.
Статията е публикувана на сайта на MOVE.BG
